Източник: capital.bg

Не е особена новина, че лизинговият пазар на нови леки, лекотоварни и товарни автомобили в България е далеч от най-добрите си години. И официалните данни го показват - за две години компаниите в сектора са намалели с 25 до 69 фирми. Вземанията по лизинговите договори също се понижават - за леки автомобили са 709 млн. лв. в края на 2013 г. спрямо 929 млн. лв. само две години по-рано, докато за лекотоварни и товарни коли спадът през същия период е от 832 млн. лв. на 760 млн. лв., макар през 2013 г. този сегмент да тръгна нагоре. Причина за оптимизъм в сектора все пак има: новите договори продължават да нарастват, а делът на необслужваните се свива.
 
"Все още потребителите са консервативни и предпочитат да инвестират в депозити, а не в нова кола. Компаниите пък се съсредоточават върху разходите", казва Атанас Ботев, изпълнителен директор на "Интерлийз" и съпредседател на Българската асоциация за лизинг. Той допълва, че потенциалът на търсенето е ограничен и пазарът се движи основно от предложенията на автомобилните дилъри, а не толкова от финансовите условия на лизинговите компании, които според него са добри. Прогнозите на "Интерлийз" за тази година са пазарът да остане на същото ниво като 2013 г., като не липсват страхове, че може да се свие още.

Светлина в тунела

В същото време лизингът на товарни и лекотоварни автомобили е единственият сегмент, който бележи устойчиво нарастване през последната година, и има най-голям дял в общия портфейл на дружествата в сектора. Според Борислав Тодоров, управител на "Кюн лизинг" и съпредседател на Българската асоциация за лизинг, фирмите вече обновяват автопарка си след години на свити разходи и остарели машини. Лизингът на товарни автомобили беше един от сегментите, който пострада най-много по време на кризата заради срива в свързаните сектори като логистика, транспорт и др.

В момента повечето потребители предпочитат да купят нова кола в брой. Делът на този тип сделки спрямо лизинга е около 60 на 40%. Основната причина е, че голяма част от купувачите не искат да се обвързват с договори и смятат, че е по-добре да извадят от спестяванията си, за да придобият автомобил.

Далеч по-популярният вариант

Финансовият лизинг все още е далеч по-предпочитаният пред оперативния, макар през последните години последният да бележи растеж. Делът на сделките с финансов лизинг е 96% към 4% на оперативния. Причината за популярността на този вид договори е, че в края на договора клиентът придобива актива, докато при оперативния той го ползва под наем.

Чисто като услуга автолизингът се систематизира най-вече през шоурумовете и сделките се сключват на практика чрез контакта между търговеца и клиента, обяснява Тодоров. Според представители на бранша повечето потребители предпочитат дългосрочни договори на финансов лизинг със среден срок четири до пет години. Минималната първоначална вноска трябва да е над 10% от стойността на автомобила. В момента договорите с такъв срок имат средна годишна лихва от около 4.75 до 5%. При определени превозни средства и условия тази лихва може леко да варира нагоре или надолу. В повечето от случаите лихвата се определя на базата на международния индекс EURIBOR, който от години заради кризата е на исторически ниски нива. В случай че през тази година има леко повишение, естествено то може да доведе и до корекция на лихвата за финансов лизинг.

През 2013 г. леко са нараснали и сделките на финансов лизинг за 12 до 24 месеца. В повечето случаи това са онези клиенти, които преди са купували в брой, но сега са предпочели да плащат на вноски, но за малък срок. 

Трудно налагане

Борислав Тодоров казва, че въпреки лекия си растеж през последните две години (делът нарасна от 2% на 4%) в България оперативният лизинг не се възприема лесно от фирмите. Причината е, че много български мениджъри държат да станат собственици накрая. Все още основните ползватели на този вид лизинг са големи корпоративни клиенти. Въпреки това през 2013 г. се забелязва и повишен интерес сред по-малките предприятия.

Очакванията са той да продължава да расте, не на последно място и заради приетите през януари миналата година промени в Закона за ДДС, които позволиха на регистрирани фирми да ползват данъчен кредит при оперативен лизинг и на леки автомобили. Така вече и колите на мениджмънта могат да се ползват от данъчни преференции, а не само лекотоварните.

Основните облаги за фирмите са, че всъщност наемат актива за определен период от време, през който само го ползват, без да имат друг ангажимент по поддръжка. ДДС кредитът включва не само месечния наем, но и други съпътстващи разходи по наетата кола - горива, резервни части, ремонтни дейности и т.н. Така компаниите имат ясна предвидимост на разходите си, не се занимават с управлението на автопарка си, както и със съхраението и продажба на автомобила след края на срока на ползване. Въпреки тези предимства основните причини компаниите да избират оперативния лизинг все още са чисто данъчни. Според Атанас Ботев от "Интерлийз" фирмите и преди са се възползвали от данъчни преференции за автомобили, в които седалките са 6+1 или повече, или за такива за превоз на товари, както и автомобили в категорията N1.

При повечето договори лихвите за оперативния лизинг варират с около 1 до 1.5% над тези при финансовия. Отделно цената нараства и с допълнителните услуги, които клиентите изберат, например смяна на масла, гориво и т.н. Има варианти с пълно обслужване, включващи данъци и такси, винетки, застраховки, цялостно сервизиране, заместващ автомобил при ремонт и т.н.

Представителите на бранша очакват портфейлът на лизинговите компании да спре да се свива, когато и икономическият растеж в страната тръгне по-силно нагоре. Въпреки растежа на новите договори те все още не могат да надвишат размера на вземанията, които се погасяват. Все пак причини за оптимизъм не липсват.