Източник: Capital.bg

През последните години човек нямаше как да получи ясна картина на автопазара в България. Статистиката на КАТ беше трудно откриваема или струваше много пари, а браншовата организация на производителите и вносителите спря да дава информация още през 2011 г. Единственият поглед върху индустрията идваше от Европа, но и тя не хвърляше светлина какво точно се случва на пазара. От този юли настъпи промяна. Като част от стратегията на екипа на Румяна Бъчварова за отваряне на данните изведнъж станаха достъпни данните от КАТ за регистрациите на автомобили. За първи път тази информация е свободна, което само по себе си е революция.

Колата е най-голямата инвестиция, която повечето хора правят в живота си, след закупуването на дом. Затова начинът, по който се движи този пазар, е силно показателен за движението на реалната икономика също. Дори беглите наченки на оптимизъм, който е двигателят на всеки ръст, се забелязват лесно на автопазара. Затова редовната информация, въз основа на която да се правят проучвания, сравнения и да се вадят тенденции, е особено важна не само за да разберем какъв е автопаркът.

А картината там е интересна. От наличните данни можем да извадим няколко основни тенденции. Има все повече нови коли, макар и те да остават минимална част от автопарка. Има все още твърде много стари автомобили, което е следствие от десетилетия натрупване и няма да се промени скоро. Това има много ясна цена - по-мръсен въздух и по-голям риск от инциденти заради техническа неизправност. Обновлението тече и вече се забелязва с невъоръжено око, но все още ниските или сивите доходи, както и сбърканата данъчна и регулационна политика го спират. Има изненадващ пик на броя коли над 20 години, който към момента е необясним. Газификацията върви с пълна сила: има около 200 хил. МПС на това гориво. Това компенсира от екологична гледна точка липсата на кой знае колко електромобили и хибриди, макар последните да нарастват двойно (от доста ниска база). Данните показват едно: българският автопарк (както вероятно и икономиката ни) е сектор на крайности и преминаването към средноевропейско ниво ще се случи много бавно и трудно. Но оптимизъм на него със сигурност има. Догодина, ако данните на КАТ останат все така отворени, ще можем да видим дали той се запазва.

85% от колите са над 10-годишни


Автопаркът в България е много, много стар. Според КАТ над 85% от 4.1 млн. превозни средства в България са над 10-годишни (виж инфографиката). Но още по-зле - над 43% са над 20-годишни, като само за последните две години броят им е нараснал с 300 000 (147 на 179 хил.). Разбира се, никой не може да каже колко от тях още се използват. Според представители на пазара немалко от тези коли още не са махнати от отчет и са по гаражи и дворове, без да са в движение. Въпреки това друга значителна част продължава да се движи по родните пътища, без да бъде отписвана (за първото полугодие са отписани почти 50 000 превозни средства).

В цялата тази каша има и сравнително добра новина - за последните две години автомобилите на възраст до пет години са скочили с над 16%. Но процентът им остава изключително нисък от общите регистрации - едва 3.6%. Според АСЕА продажбите на нови леки автомобили в България са скочили със 7% през първото полугодие. Неофициалните данни на ААП показват сходен растеж - около 6%.

Българските потребители купуват значително повече по-стари автомобили, което се доказва и от информацията за първото шестмесечие на тази година. От около 150 000 регистрирани МПС 96 000 са на над 10 години. Около 20 000 са регистрираните нови МПС. От тях леките са около 15 000, като тук влизат и тези от категория N1, които поне на хартия се водят лекотоварни.

Старите любимци - немските марки; новите - френски и японски 


Данните на КАТ по производители показват, че най-търсените употребявани МПС са германските премиум марки. Най-популярният производител остава добрият стар Volkswagen с над 518 000 регистрации спрямо 476 000 две години по-рано (предишните официални данни на МВР са от юли 2014 г.). Втората най-любима марка на българския шофьор - Opel, също е скочила с над 20 000 регистрации до 456 000. Но най-ярко впечатление прави скокът при Audi (марка на VW), BMW и Mercedes, чиито брой по българските пътища е нараснал за 24 месеца общо с над 90 хил. (виж таблицата). Според източници от бранша моделите на тези компании са едни от най-търсените на пазара, тъй като българският потребител ги възприема като сигурни и надеждни - важен фактор при избора на използван автомобил. Но както в целия сектор, и при трите марки делът на над 20-годишните автомобили остава най-голям.

В същото време интересен е фактът, че немските марки не са най-предпочитани при регистрираните през първите шест месеца нови превозни средства: първите места са за компании от групата Renault Nissan - Dacia и Renault, следвани от Toyota и Ford.

SUV1 дърпа новите автомобили нагоре
Докато по време на кризата най-продаваните модели бяха градските коли, не на последно място и заради цената и намаленията, сега има промяна в предпочитанията. Според повечето вносители тласък на продажбите дава популярността на категорията SUV1 - тъй наречените кросовуъри. "SUV1 e най-бързо развиващата се категория в последните години. Интересът на клиентите постоянно расте, а автомобилните компании представят все повече нови модели, за да отговорят на нуждите им", казва Оливие Жан, генерален директор на "Рено Нисан България". Лидери в този клас тук са именно автомобили от групата - Nissan Qashqai и Dacia Duster. Всъщност повечето марки отчитат повишение на продажбите си в тази категория. Тенденцията не е специфична само за България, а от години се наблюдава в Европа.

Макар през юни да беше отчетен лек спад, от вносителите очакват растежът от 6-7% при новите автомобили да продължи през цялата 2016 г. "Не очакваме да е някакъв грандиозен ръст, по-скоро ще се запази в рамките на този от първото полугодие при презумцията, че няма да излезе някоя голяма корпоративна или държавна сделка", казва Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", вносител на Ford, Volvo, Jaguar и Land Rover в България. Според него, за да се усети някаква промяна в автопарка, ръстът трябва да бъде двуцифрен, за да стигне средноевропейското ниво.

"Въпреки че ни се иска да достигнем ръста, който отбелязват европейските пазари, не смятаме, че това е постижимо при настоящия социален и икономически контекст в страната", допълва и Оливие Жан.

Търсят се употребявани коли на възраст 4 - 8 години 
Въпреки данните от КАТ за най-много регистрирани МПС над 20 години търговците на употребявани коли виждат малко по-различни тенденции. Според Асоциацията на вносителите на автомобили (АВА) само за миналата година в България са били продадени около 255 000 автомобила втора ръка спрямо 230 000 година по-рано. Тенденцията се потвърждава и от информацията на КАТ, според която за първото шестмесечие са били регистрирани около 130 000 употребявани коли.

"Не е вярно, че се купуват само много стари коли. Мнозинството български купувачи предпочитат такива на възраст в диапазона 4 - 8 години", казва Любомир Доросиев, заместник-председател на АВА. Според него в някои по-бедни райони хората с по-малки финансови възможности наистина продължават да търсят евтини автомобили, но процентно те не са толкова много на целия пазар. Повечето купувачи на употребявани коли предпочитат да плащат в брой, а сделките достигат 20 000 - 25 000 лв.

Според източници от бранша и тук най-много се търсят практични автомобили - комби или кросоувър, които да се използват поне за пет години. Повечето предложения по автокъщите идват от Италия."Това е най-разработеният пазар и там можеш да намериш добри автомобили на по-ниски цени от Германия и Франция", казва Доросиев. Той от години работи с местни търговци, на които има доверие. Въпреки това казва, че напоследък се забелязва покачване на опитите за измами от Италия. "Дори самият търговец да не манипулира, при него попадат коли с превъртени километражи от продавача и в последно време срещаме доста такива", коментира зам.-председателят на АВА.

Негативният ефект от данък "уикенд" е по-скоро слаб

Корпоративните сделки продължават да съставят основната част от продажбите на нови автомобили, като надхвърлят 70% от общите. В сектора имаше опасения, че въвеждането на тъй наречения данък "уикенд" (ограниченията върху използването на фирмени автомобили за лични цели) може да се отрази на пазара. Някои фирми от бранша казват, че техни клиенти са забавили решението си, докато получат разяснения как точно се прилага новият данък. В същото време други твърдят, че не се забелязва някаква особена промяна на пазара. "Данък "уикенд" създаде допълнително усложнение за бизнес клиентите ни при решението им за подмяна на парка, но въпреки това те не могат да компрометират резултатите на компанията си, отлагайки покупка на нови автомобили за работа", казва Оливие Жан. Според френския мениджър мярката е ясна - събиране на повече приходи в държавната хазна от ДДС. "Както всички виждаме, пазарът в България се заема на 92% от употребявани автомобили. Съответно трябва да се запитаме дали усилията са насочени наистина там, където има най-голям потенциал за събиране на повече приходи", допълва Жан.

Сделките на оперативен лизинг растат

Според източници от сектора продължава тенденцията на растеж на сделките на оперативен лизинг, въпреки че и той е засегнат от данък "уикенд". Досега този своеобразен наем на автомобилите се ползваше основно от големи компании. Но все повече към него се ориентират и по-малки фирми, казват от бранша. Положителното е, че колите не влизат в баланса на дружеството, фирмите приспадат всичките си разходи по тях и не се занимават с поддръжка. Според Александър Костадинов от "Мото Пфое" сделките оперативен лизинг на лизинговото дружество на фирмата му отчитат значителен растеж през последните години. "Ние бяхме подготвени, защото очаквахме растежа му. Логично е повече компании да използват този лизинг. Няма причина в Западна Европа да е така, а при нас другояче", казва мениджърът.