Уважаеми госпожи и господа,

Уведомяваме Ви, че Асоциация на българските застрахователи, Гаранционнния фонд, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, Българската Асоциация на ЗастрахователнитеУважаеми госпожи и господа,
Уведомяваме Ви, че Асоциация на българските застрахователи, Гаранционнния фонд, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, Българската Асоциация на Застрахователните Брокери, Асоциация на застрахователните брокери в България, се обърнаха към Народното събрание, Министър-председателя, Министъра на финансите, Председателя на Комисията за финансов надзор, Ръководителя на Представителството на Европейската комисия в Република България, с искане за съдействие, с оглед своевременното приемане на Законопроекта за нов Кодекс за застраховането.

Застрахователната индустрия е обезпокоена от опитите за дискредитиране на Законопроекта за нов Кодекс за застраховането („Законопроекта“) и забавяне на неговото приемане от Народното събрание. Въпреки положителната му оценка и подкрепа от участниците на застрахователния пазар в България, отделни организации и лица правят всичко възможно чрез атаки в пресата и становища до НС (с искания за концептуални промени в последния момент) да затруднят работата на депутатите и да отложат приемането на Законопроекта неопределено във времето.

Бихме искали да отбележим, че при изготвянето на Законопроекта, в продължение на повече от една година, се проведоха множество обсъждания с активното участие на представители на застрахователните компании, застрахователните брокери, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Работата по Законопроекта бе интензивна, напрегната и трудна, в режим на постоянно съгласуване от страна на съставителите на Законопроекта, в лицето на МФ и КФН, със застрахователната индустрия, както на концепциите, така и на конкретните разпоредби на Законопроекта.Изказваме нашите благодарности на представителите на КФН и МФ за положения огромен обем от работа и проведените професионални дискусии.

Разпоредбите на Законопроекта са изготвени на базата на натрупания опит след приемането на България в ЕС, както и при съобразяване на особеностите на българския застрахователен пазар и постигането на най-добър баланс между интересите на потребителите и застрахователната индустрия. Важно е да се подчертае, че Законопроектът отчита преобладаващото становище на мнозинството от застрахователния сектор по всички дискусионни въпроси. В този смисъл са неверни публикациите в пресата, че законът е лобистки и защитава интересите на определени застрахователни компании.

Една от основните цели на Законопроекта е задължително въвеждане, което трябва да се извърши в българското законодателство, на разпоредбите на Директива 2009/138/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ) – „Директива Платежоспособност ІІ“.

Нашата страна изостана с транспонирането на Директива Платежоспособност ІІ. Поради тази причина Европейската комисия стартира наказателна процедура(инфринджмънт)срещу България. Останалите държави членки вече са предприели необходимите действия и транспонирали изцяло директивата, което поставя българските застрахователни и презастрахователни дружества в неконкурентноспособна позиция на европейския пазар.

Бихме искали да отбележим, че през 2016 година Комисията за финансов надзор под надзора на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване ще започне проверки на българските застрахователни дружества във връзка с изпълнението на критериите, заложени в Директива Платежоспособност ІІ.

За пореден път изразяваме безпокойството си, че при забава на разглеждането и приемането от Народното събрание на Законопроекта сроковете за застрахователната индустрия за привеждане в съответствие с новите изисквания ще намалеят значително.От друга страна, повишените изисквания на Директива Платежоспособност ІІ към капиталовата адекватност на застрахователите и презастрахователите, изчисляване на техническите резерви и принципите за инвестиране на активите им, ще гарантира финансовата стабилност и защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги, а от тук и ще повиши доверието на потребителите към застрахователния сектор.